Ердоган ухажва „терориста“ Асад на фона на натиск за разрешаване на „сирийския проблем“ на Турция
Бележка на редактора: Версия на тази история се появява в бюлетина на CNN Meanwhile в Близкия изток, три пъти седмично разглеждане на най-големите истории в района.
Измина повече от десетилетие, откогато милиони сирийци всеобщо нахлуха в Турция, търсейки леговище от гражданската война вкъщи. Но през днешния ден има от ден на ден признаци, че бежанците може да са изхабили своя банкет.
Този месец антисирийски протести се организираха в няколко града в страната. В столицата Анкара опозиционните партии приканват за всеобщи депортации, а държавното управление приканва сирийския режим, който в миналото се опитваше да смъкна, да помогне за разрешаването на казуса.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган в този момент обществено търси среща с президента Башар ал-Асад, индивидът, който в миналото дефинира като терорист, с цел да възвърне връзките. Преди сирийската революция двамата водачи бяха на отмора дружно, само че години по-късно, откакто сирийският режим брутално потуши публичен протест, Ердоган се опита да го смъкна от поста и поддържа локалните сили, които се бият против него.
„ Вярваме, че е потребно да се отварят стиснати юмруци “, сподели Ердоган този месец. „ Искаме разногласията да се позволяват посредством съвместен разговор на масата за договаряния. “
Турция приема към 3,1 милиона сирийски бежанци – повече от всяка друга страна. Неофициалните оценки са доста по-високи, като се има поради, че бежанците без документи не се броят.
Но превъзмогването на горчива, траяла години персонална омраза и извънредно комплицирани връзки сред Анкара и Дамаск няма да бъде дребен героизъм. Турските войски не престават да управляват част от сирийската територия по продължение на турската граница, където се укриват сирийските опозиционни групи.
За Ердоган „ имиграцията и бежанците са главната грижа “, сподели Билал Багис, анализатор в държавния мозъчен концерн СЕТА в Анкара. „ Това се трансформира в политически мотив против настоящето държавно управление в Турция... и несъмнено се е трансформирало в нещо, което би трябвало да бъде позволено. “
Асад от дълго време даде да се разбере, че среща ще има едвам когато Турция изтегли войските от Сирия, макар че тази седмица той уточни, че ще се срещне, в случай че тематиката е най-малко в дневния ред.
„ Ако срещата докара до резултати или в случай че има прегръдка, мъмрене или даже целувка по бузата, което служи на интереса на страната, ще го направя “, сподели Асад. „ Проблемът не е в самата среща, а в наличието на срещата. “
Въпреки че няма признаци, че Турция ще се отдръпна от Сирия или ще откаже поддръжката си за сирийската съпротива, маслиновата клонка от Анкара демонстрира натиска, под който е Ердоган, с цел да се оправи с недоволството вкъщи.
Този месец известия за сириец, който малтретира полово седемгодишната си сирийска братовчедка, провокираха вълнения и принуждение в централния анадолски град Кайсери, като турците нападнаха бизнеси и коли, притежавани от Сирия.
Правителството упрекна обществените медии за разпалването на безредиците, които бързо се разпространиха в други градове. В Анталия беше погубен младеж, а в Истанбул арабин беше застрашен с нож в ресторант в влиятелна част на града. Министърът на вътрешните работи Али Йерликая сподели, че стотици хора са били задържани след случая.
Бунтовете разкриха дълго тлеещото напрежение сред сирийци и турци, което беше влошено от икономическия напън, провокиран от стремглаво високата инфлация в Турция.
За разлика от европейските народи, където сирийските бежанци се заселват за непрекъснато, множеството сирийци в Турция се третират като „ посетители “ с краткотрайна протекция и подлежат на редица ограничавания.
Повечето сирийци не могат да пътуват свободно в страната. По-малко от 10% от възрастните сирийци имат разрешителни за работа, а останалите са лимитирани до неофициални, незаконни работни места. Безброй сирийски деца не вървят на учебно заведение или тъй като работят, или се сблъскват с компликации при записването заради правила, изискващи от тях да посещават учебни заведения в регионите, където са били в началото регистрирани. Само дребна част от сирийците са получили поданство в 85-милионната страна.
Много турци се оплакват, че сирийците не са съумели да се интегрират, само че сирийците настояват, че приемащата страна не ги е улеснила.
„ Интеграцията зависи от две неща: старания от страна на мигрантите и жителите на страната да ги одобряват като част от обществото... само че сега сирийците не се одобряват в Турция “, сподели Ебубекир Хусамоглу, сириец, дошъл в страната тъкмо преди войната да избухне вкъщи, принуждавайки го да остане. Сега е юрист и турски жител. Биографията му съвсем не наподобява на междинния сириец в Турция, който постоянно е в долния завършек на икономическата и обществена стълбица.
„ Тези хора работят в Турция от към 10 години и получават по-ниски заплати и не получават обществените си права, обществени осигуровки. Това не ги кара да се усещат сигурни тук в дълготраен проект “, сподели той.
Наскоро депортираният Мохамад Шбиб споделя, че съществуването му в Турция е всичко друго, само че не и несъмнено. Той дойде за първи път на границата през 2018 година и сподели, че е бил неотложно арестуван и върнат назад. Той споделя, че е бил застрашен с неопределен арест, в случай че не подпише документ, че се съгласява да се върне непринудено. Много други сирийци имат сходни истории.
Абдула Ресул Демир, президент на Международната асоциация за правата на бежанците, ръководена от доброволци неправителствена организация, която оказва помощ на сирийците да се оправят със законите на имиграцията, споделя, че някои хора е трябвало да оставят фамилиите си в Турция, когато са били депортирани. „ Сблъсквали сме се с доста сходни образци “, сподели той.
Турското вътрешно министерство съобщи, че сходни изказвания са неоснователни и неприемливи.
„ Сирийците под краткотрайна протекция в нашата страна се връщат в страната си единствено непринудено, безвредно и с достолепие “, сподели министерството в изказване на CNN. „ Доброволно връщане